Агресивна визия и остарели технологии: Хюндай Елантра

Основният технически недостатък на модела е неговото базово задвижване. Корейският производител продължава да залага на атмосферния четирицилиндров бензинов двигател с обем от два литра, работещ по цикъла на Аткинсън. Този мотор разполага със скромна мощност от сто четиридесет и седем конски сили и изключително нисък въртящ момент от едва сто седемдесет и девет нютон-метра, наличен чак при четири хиляди и петстотин оборота в минута.
Липсата на турбокомпресор прави автомобила изключително тромав при изпреварване на извънградски път, а ускорението от място до сто километра в час отнема над осем секунди и половина. Ситуацията се влошава от безстепенната автоматична трансмисия, която при всяко по-рязко натискане на педала на газта кара мотора да вие монотонно на високи обороти, без това да се изразява в реално ускорение.
Конструкцията на шасито и окачването също показва сериозни компромиси с цел намаляване на производствените разходи. Докато по-скъпите конкуренти в класа преминаха на напълно независимо многораменно окачване отзад, Хюндай Елантра запазва евтината и остаряла концепция с торсионна греда на задната ос. Това инженерно решение води до грубо и некомфортно преминаване през последователни неравности, при което задната част на колата е склонна да подскача и да губи идеалната траектория в завой. Кормилната уредба с електрическо усилване е напълно изолирана и не предава никаква обратна връзка от предните колела към волана, което прави управлението изкуствено и несигурно при висока скорост на магистрала.
Интериорът на новата Елантра е мястото, където спестяването на средства личи най-осезаемо. Въпреки наличието на два големи екрана на таблото, по-голямата част от купето е изработена от твърда, тънка и лесно драскаща се пластмаса, която е неприятна на допир.



Шумоизолацията е под всякаква критика. Поради липсата на достатъчно изолационни материали в подкалниците и вратите, в салона прониква силен шум от търкалянето на гумите и аеродинамични свирения около челното стъкло още при скорост от сто километра в час.
Пространството за главите на пътниците на задния ред седалки е силно ограничено заради силно скосената линия на покрива, което прави пътуването на хора с ръст над сто и осемдесет сантиметра изключително неудобно.
Електрониката и асистентите за безопасност също не работят безупречно. Системата за поддържане на лентата на движение и радарът за предотвратяване на сблъсък са калибрирани твърде чувствително. При лоши метеорологични условия, силен дъжд или износена маркировка, софтуерът често блокира или активира фалшиви стряскащи звукови сигнали и внезапни корекции във волана, което обърква водача.
Всички тези технически и конструктивни недостатъци превръщат обновената Елантра в повърхностен продукт, който разчита единствено на привлекателен дизайн, но изостава сериозно по отношение на реален инженеринг, динамика и комфорт.