Архитектура под наем: Технически компромиси и китайски инженеринг в Мазда CX-6e

Основният конструктивен дефект на модела се крие в теглото и управлението на инерционните сили. Интегрирането на литиево-желязо-фосфатна батерия с капацитет от седемдесет и осем киловатчаса е икономически компромис, насочен към намаляване на крайната себестойност, но цената за това е сериозна техническа деградация. Тази батерийна химия се отличава с много по-ниска енергийна плътност спрямо никел-манган-кобалтовите алтернативи, което добавя излишно мъртво тегло към шасито.
Огромната маса на акумулаторния пакет претоварва окачването и нарушава разпределението на теглото. В резултат на това автомобилът демонстрира силно изразено недозавиване в завой, а амортисьорите изпитват затруднения при филтрирането на нискочестотните вибрации от пътя.
Допълнително, термичната нестабилност на този тип клетки при ниски температури води до свиване на дееспособния капацитет през зимата с над тридесет процента спрямо лабораторния пробег от четиристотин осемдесет и четири километра по цикъла WLTP.
Силовата линия страда от липса на еластичност извън пределите на градската среда. Задвижването е поверено на единичен синхронен електромотор с мощност от двеста петдесет и осем конски сили, монтиран на задната ос. Проблемът е в софтуерното ограничение на максималния въртящ момент до двеста и деветдесет нютон-метра, което е крайно недостатъчно за бързото ускорение на превозно средство с тези габарити и тегло.
Докато първоначалният старт от място изглежда задоволителен, ускорението в диапазона от осемдесет до сто и двадесет километра в час е мудно и лимитирано. Това прави изпреварването по магистрални участъци неефективно. Електронното ограничение на максималната скорост до сто осемдесет и пет километра в час допълнително подчертава факта, че охладителната система на инвертора и мотора не е проектирана за продължителни и тежки термични натоварвания.



Радикалният дигитален минимализъм в интериора тотално разрушава ергономичната концепция за директна връзка между водача и автомобила. Премахването на физическата конзола за управление на климатичната инсталация и прехвърлянето на всички оперативни функции към двадесет и шест инчовия централен дисплей е сериозна проектантска грешка. Софтуерната обвивка изисква преминаването през множество подменюта за извършването на елементарни настройки, което отклонява вниманието на водача от пътното платно. Ситуацията се усложнява от калибрирането на телематичните системи и камерите за сигурност. Централният компютър често генерира фалшиви сигнали за грешка при засичане на сенки или износена хоризонтална маркировка, активирайки ненужни спирачни импулси, които застрашават стабилността на превозното средство в реалния трафик.