Инженерният инат на Mazda: Революция в задънена улица

Skyactiv-X: Сложност в името на нищото.
Основното оръжие на Mazda, двигателят Skyactiv-X, е истински паметник на инженерното его. Те го наричат „бензинов двигател, който работи като дизел“. Истината е, че това е агрегат, който комбинира сложността на двата свята, без да предлага категоричните предимства на нито един от тях.
Технически погледнато, системата SPCCI е шедьовър – контролирано самовъзпламеняване чрез компресия, подпомагано от искра. Вътре имате датчици за налягане във всеки цилиндър, малък компресор (който не е за мощност, а за въздух) и 24-волтова мека хибридна система. И за какво? За да получите 186 конски сили, които се усещат като 120, докато не вкарате мотора в критичните обороти. Mazda инвестира милиарди, за да постигне разход и динамика, които конкуренцията отдавна има с обикновени турбо двигатели. Това не е прогрес, а скъпо струващо упражнение по механика.
Новият 3.3-литров дизел - най-добрият двигател за грешното време.
В момент, в който дизелът е обявен за обществен враг номер едно, Mazda излиза на пазара с огромен 6-цилиндров редови дизелов двигател. Технически той е впечатляващ – изключително чист, с иновативна форма на буталата (DCPCI) за по-добро изгаряне и феноменална икономия на извънградско.
Проблемът? Те го монтират в CX-60 – модел, който тежи два тона. Да предложиш 3.3-литров обем в ерата на екологичните рестрикции е като да се появиш на веган парти с цяло печено прасе под мишница. Колкото и добре да е приготвено, никой няма да те поздрави. Mazda тъпче на едно място, усъвършенствайки технология, която регулаторите в Брюксел вече са осъдили на смърт.
Премиум амбиции със задно задвижване .
Новата „голяма платформа“ на Mazda залага на задно задвижване и надлъжно разположени двигатели – конфигурация, запазена за BMW и Mercedes. Идеята е „Jinba Ittai“ (единство между кон и ездач). Реалността в града е друга: семейният купувач не го интересува балансът на масите 50:50, когато се опитва да натовари количка в багажника или да паркира между два контейнера за смет.
Mazda упорито отказва да приеме, че светът се променя. Те продължават да правят атмосферни мотори с голям обем, които изискват от шофьора да „цеди“ предавките, за да се случи нещо. Това е чаровно за ретро ентусиасти, но за масовия потребител е просто досадно тъпчене на едно място.
В крайна сметка, новите модели на Mazda са като механичен часовник в ерата на умните устройства – красиви, сложни и изискващи възхищение, но напълно лишени от практическо предимство пред по-простите и модерни алтернативи. Те не вървят напред, те просто се въртят в перфектно смазан технически кръг.