Истинските автомобили: Кои марки отказаха да ликвидират бензиновия дух и механичната връзка с пътя

Японският гигант Mazda е абсолютен лидер в този инатлив бунт, доказвайки че емоцията може да оцелее без турбокомпресори и кабели. Освен легендарния роудстър MX-5, компанията инвестира милиарди в разработването на изцяло нови платформи със задно задвижване и големи шестцилиндрови редови бензинови и дизелови двигатели от фамилията Skyactiv. Инженерите от Хирошима категорично отказват да следват примера на германските си колеги и вместо да орязват цилиндри, залагат на класическата физика, високата степен на сгъстяване и механичното съвършенство на задвижването.Друг пазител на чистокръвната спортна ДНК е съюзът между Toyota и Subaru, който продължава да поддържа жива легендата на достъпното дрифтаджийско купе чрез близнаците GR86 и BRZ. Тези машини са проектирани около нисък център на тежестта с класически атмосферен боксерен двигател, задно предаване и три педала на пода. Toyota отиде още по-далеч със своето спортно подразделение Gazoo Racing, пускайки на пазара брутални хотхечове с трицилиндрови турбомотори, ръчни кутии и механично задвижване на четирите колела, които възродиха духа на класическия рали шампионат от миналия век.В елитарния премиум сегмент Porsche остава единственият германски бастион, който поддържа специално инженерно звено за производство на чисти аналогови машини за писта. Моделите от серията GT, като 911 GT3, се задвижват от атмосферни шестцилиндрови боксери, които се развъртат до умопомрачителните 9000 оборота в минута с рев, който софтуерните озвучителни системи на електромобилите никога няма да извадят. На върха на пуританската ексклузивност застават бутикови икони като Pagani и Гордън Мъри Automotive, които създават суперколи с V12 двигатели и ръчни скорости, превръщайки аналоговото шофиране в скъпо изкуство за ценители.