Техническа история на Тойота Хайлендър през годините

Първото поколение на модела дебютира в самото начало на века и се произвежда до две хиляди и седма година. Автомобилът е изграден върху силно модифицирана платформа на лек автомобил, която споделя с популярния по това време модел Камри и луксозния Лексус RX. Конструктивното решение за използване на независимо окачване на четирите колела осигурява невиждано за времето си гладко возене в този клас. В моторната гама влизат изпитаният четирицилиндров бензинов двигател с обем два и половина литра, както и мощният трилитров шестцилиндров агрегат, който по-късно е заменен от по-мощен вариант с обем три и половина литра. Голямата техническа иновация се случва през две хиляди и пета година, когато Тойота представя първата хибридна версия в сегмента, комбинираща шестцилиндров мотор с електрическа трансмисия и интелигентно задвижване на четирите колела чрез допълнителен електромотор на задната ос.
Второто поколение стъпва на пазара през две хиляди и седма година и остава в производство до две хиляди и тринадесета година. Този модел бележи сериозен скок по отношение на габаритите и вътрешното пространство, предлагайки стандартно три реда седалки за седем пътници. Инженерите залагат на нова, по-устойчива на усукване платформа, което подобрява стабилността при висока скорост. Основният задвижващ агрегат става изключително надеждният три и половина литров шестцилиндров бензинов двигател, съчетан с петстепенна автоматична скоростна кутия. Хибридната модификация също е модернизирана, като получава нов три и половина литров мотор и по-ефективна батерия, което осигурява мощност от близо триста конски сили и значително по-нисък разход на гориво в градски условия.
Третото поколение се произвежда в периода между две хиляди и тринадесета и две хиляди и деветнадесета година.
Дизайнът става много по-агресивен, а каросерията нараства на дължина и ширина, позволявайки конфигуриране на интериора за до осем души. От техническа гледна точка инженерите преработват изцяло задното окачване, заменяйки старите макферсони с модерно окачване с двойни напречни носачи. Това решение драстично увеличава обема на багажника и подобрява поведението в завои. Шестцилиндровият двигател получава система за директно впръскване на горивото и се куплира с модерна осемстепенна автоматична трансмисия. Хибридната система продължава да се развива, превръщайки се в предпочитан избор за клиентите поради своята доказана здравина и ниски експлоатационни разходи.
Четвъртото поколение излиза на пазара в края на две хиляди и деветнадесета година и е изградено върху напълно новата глобална архитектура на марката. Тази платформа осигурява много по-нисък център на тежестта, повишена здравина на купето и драстично по-добра шумоизолация. Голямата промяна под капака се случва с отпадането на класическия шестцилиндров двигател за много пазари, като на негово място идва изключително ефективна хибридна система с четирицилиндров два и половина литров двигател, работещ по цикъла на Аткинсън. На по-късен етап от производството Тойота внедрява и нов четирицилиндров турбобензинов мотор с обем два и четири десети литра, който осигурява висок въртящ момент в ниските обороти. Системите за задвижване на четирите колела вече включват векторно разпределение на тягата между задните колела при чистите бензинови версии и високотехнологична електрическа система при хибридите.Следващото разширение на моделната линия се случва с представянето на новия Гранд Хайлендър, който предлага още по-голямо междуосие и е насочен към клиентите, изискващи максимален комфорт на третия ред седалки. Този модел въвежда и най-мощната хибридна система на марката, която комбинира турбодвигател с мощни електромотори за постигане на динамика, съпоставима със спортните спортни всъдеходи на пазара, без това да влияе негативно на икономичността.